*  *  *

В детски сън спокоен тънеше морето,

но брегът ловеше тихия му шепот,

срещаше вълните белопенни с трепет, 

от любов неземна паднал им в нозете.

Шепота опитах аз да разгадая,

ала той остана пак загадка скрита.

Пяната докоснах да разкрия тая

тайна, от която идва Афродита.

Златен рой – трептяха в бездната звездите,

сякаш под водата слязло бе небето.

Стори ми се – също идвам от вълните,

но за чудесата хората са слепи.