МЕЧТИ ЗА ОКОВИ

Нов свят градихме без умора.

Повярвали във чудеса,

оставихме лъжегерои

да ни повеждат за носа.

Сега отново в треска празнична

поредно чудо майсторим.

И над етническите разлики

расте грамадата на Рим.

Къде са всичките ни знания 

и разумът защо е сляп?

Сами отглеждаме стопанина,

подхвърлящ ни коричка хляб.

В Европа призраци не бродят.

Там всеки своя дом строи.

За свобода копнее робът,

а ние мрем за букаи.