МЕЧТИ ЗА ОКОВИ
Нов свят градихме без умора.
Повярвали във чудеса,
оставихме лъжегерои
да ни повеждат за носа.
Сега отново в треска празнична
поредно чудо майсторим.
И над етническите разлики
расте грамадата на Рим.
Къде са всичките ни знания
и разумът защо е сляп?
Сами отглеждаме стопанина,
подхвърлящ ни коричка хляб.
В Европа призраци не бродят.
Там всеки своя дом строи.
За свобода копнее робът,
а ние мрем за букаи.