В ПАМЕТ НА БАБА

Баба у дома я няма,

върху гроба кръст стърчи.

Белегът от тази рана

цял живот ще ми личи.

В плен на болка непозната,

но с обзет от вяра дух,

моля се на небесата

да покрият баба с пух.

A ще бъде най-честита,

ако Бог я призове

в облаците, при душите,

не познали грехове.

Ето раят за кого е,

ако съществува рай!

Тя би гледала отгоре

милия си роден край.

Къщата си подредена

би наглеждала добре.

Казват, тялото е тленно,

но душата ни не мре.

Нечий поглед безразличен 

би подминал този дом,

ала с баба той бе лично,

топло родово гнездо.

О, дано не иде всуе

моят глас боголюбив!

Моля Господ да ме чуе

с нея да е милостив.

Всеки ред дължа на нея!

С нея себе си открих…

И сърцето ми чернее

от скръбта на този стих.