МОЛИТВА

Зимна вечер. Дом. Не трепва

светлинка иззад пердето.

Бабката не спи. Нашепва

нещо Богу на ушето.

По стъклата скреж набол е,

вятър пред вратата дреме.

Сам-сама, навярно моли

Господ скоро да я вземе.

Да й прибере душата

за живот блажен, възвишен.   

Ближен ли си с небесата,

атеизмът е излишен.

Скърца старата гърбина.

Повесма мъглата влачи.

И дочуваш как в комина

някой жално-милно плаче.