ПОЕЗИЯТА НЕ Е СПОРТ
Премина своя Рубикон
нощта, но сън не се задава.
Поете, има стар закон:
не ти се спи – пиши тогава!
С по-звучна лира от Орфей
поех като на колесница.
Лети, поете, песни лей,
пиши с уверена десница!
Чак до зората презглава
летеше моят паркер храбър
и на финала закова,
очаквайки венец от лавър.
Просветна ясното небе.
Орфей обърна гръб на листа:
да, вихрен паркерът ми бе,
но хванал много грешна писта!
Не е поезията спорт
от някаква олимпиада.
Поезията е простор
душата си да изповядаш.