ПОЕЗИЯТА НЕ Е СПОРТ

Премина своя Рубикон

нощта, но сън не се задава.

Поете, има стар закон:

не ти се спи – пиши тогава!

С по-звучна лира от Орфей

поех като на колесница.

Лети, поете, песни лей,

пиши с уверена десница!

Чак до зората презглава

летеше моят паркер храбър

и на финала закова,

очаквайки венец от лавър.

Просветна ясното небе.

Орфей обърна гръб на листа:

да, вихрен паркерът ми бе,

но хванал много грешна писта!

Не е поезията спорт

от някаква олимпиада.

Поезията е простор 

душата си да изповядаш.