Б Ъ Л Г А Р И Я

Виж България – тя е морето...

Златни пясъци... Зной... Мараня...

Там в просторите синкави, летни

ще те плиска прохладна вълна.

Виж България ... Ласкава, горда...

Равнини, планини, благодат.

За скиорските писти в Пампорово

се заменя море, необят.

Виж България... Хората мене

ме приемат. Приех ги и аз.

Тук народът  и български гении

е родил със непреходна власт.

Тук заставах и аз пред Паисий –

а и можех да бъда монах...

По небето аз бих се подписал.

И целувал съм кръста след грях.

Тук потъвам във български песни –

в тях душата народна гори.

Тук,  в кристалната чаша, поднесен

винен пурпур изпуща искри.

Ний сме братя... Не с празните празници

ще надмогнем неволя, беда.

Че владее ни нас  лирокрация –

най-красивата ни свобода.

Лирокрация... И не напразно

във шевица втъкаваме стих.

Братя българи , хора прекрасни –

със шевицата аз ви сравних.