ЧЕРНОТО ЕЗЕРО

 

Езеро Черно, отколешно езеро,

близо до него е скупчено селото.

 

Улички тънки пълзят край къщята,

в центъра – църква с очи в небесата.

 

Много селца са наоколо скрити.

Някакъв граф им владеел земите.

 

Графското племе, в чужбина преселено,

няма и спомен за Черното езеро.

 

Тука в селцето, под дървена стряха,

с дядо щастливи години живяхме.

 

Беше старик на преклонни години.

Казваше: “Малко е дадено, сине!

 

Още години бих карал, защото

с времето свикнах напълно с живота.”

 

Аз пък в училище служех на Клио.

Всичко в началото бе дотегливо.

 

После с децата така се сближих,

с тях и тъги, и надежди делих.

 

Тук любовта ме докосна с крило.

“Чудо голямо! Това ли било!” –

 

някой ще каже, а аз: “Да, така си е:

чудо е чувството – истинско щастие!”

 

Чудна любов, но не беше взаимна.

Огънят в стихове нежни премина.

 

Много вода оттогава изтече.

Дядо в кръга на светците е вече.

 

Аз пък под градските стрехи в съня си

селото с Черното езеро търся.

Hosted by uCoz