* * *
Аз искам да запазя
до сетния си миг
прекрасните черти
на скъпия ти лик.
вълнува паметта
с необяснима сила.
Събрани две съдби –
на скута ти дете,
дървото на живота
в ръцете ти расте.
Светът красив е вечен,
а ние – краткотрайни,
безсмъртието – то е
следата в паметта ни.
Задържам поглед дълго
на твоя образ мил,
на дълг и доброта
там смисъла открил.
сърцето се надява:
безсмъртна ставаш ти,
спасена от забрава.