*  *  *

Нощта покри селцето с креп,

запали сто звезди за помен.

И бащиният дом пред теб

с антена-кръст е дом Господен.

Иди ги различи в нощта –

съдбата руска в тях живее.

Та Бог над църкви и къщя

едни и същи сълзи лее.

Над селото – смирена вис,

реалното на сън прилича

и чувстваш, че ще полетиш

като молитва или птица.

Дай Боже, родната земя

да знае само траур нощен

и в утишената тъма

звезди да трепкат с пламък вощен,

на нашите деди домът

да бъде храм свещен и вечен,

над всичко да стои трудът

и в ножницата своя – мечът!