* * *

Палестина и Полесие –

Общ и не случаен корен.

До онез библейски песни

Бяхме ний народи морски.

Дажбог казвал се Дагонин,

И Ваал се казвал Велес.

Там, на планина Сиона,

И славянски песни пели.

Ала племена пустинни

Връхлетели…Витки люти…

Бягали от Палестина

Мирни палестински люде.

Кръв преливала, течала

В жилите на поколения.

Бог Ваал с эпоха цяла

Бил поставен на колени.

От земята обетованна

По славянските места –

Божества не короновани

Тук, в кръвта и в паметта.

Палестина, Палестина –

Чудно ли, че в лес Полески,

Зажумя ли, чувам тихо

Морските вълни и песни…