*  *  *

“Обичам!” – казах и умрях

на погледа от острието.  

Изглежда не на място бях

във вашия палат, простете!

Словата, жестовете, всичко

остана на мига без грим!

А бях готов да падна ничком

за порива недопустим.

Решихте, без око да мигне,

да бъда в свитата ви шут.

Не знаех вашия статут,

не знае любовта инсигнии!

Но вече истината знам:

цените множеството нямо,

у вас любов събужда само

изгубилият чест и срам.

А аз в дълбокия си смут

горях от обич и вълнение…

С любов дарили бихте шут,

но не и мене, не и мене.