*  *  *

Тъй птицата в пространството отлита,

тъй чезне в далнината кораб бял.

Така Язон копнеел за Колхида,

когато гордостта си обуздал.

Отиваш си. Сърцето ти хладнее.

Каквото бе – сега е сън, не стон.

И ти си по-прекрасна от Медея,

а аз сега – по-влюбен от Язон.