*  *  *

Срещна вятърът луната

и лицето й откри.

На завоя на реката

затанцуваха искри.

Сякаш палави пайети

върху златошит брокат,

от вълничките подети,

трепкат, гонят се, текат.

Вие им се хороводът

от вълна върху вълна,

докато се скрие в облак

лъчезарната луна.

Няма карнавал безкраен,

между лъч и мрак – черта.

Златен е мигът случаен,

който носи красота!