*  *  *

По земята – камари листа,

още толкова – по дървесата.

Най-радушно отваря врата

есента за студа и мъглата.

Стъклен – въздухът крехко звъни,

от сънливото слънце пронизан.

То на залез полека клони,

за да хлътне в нощта като призрак.

Тези дни ще отминат без глас,

като листи ще литнат в безкрая.

Но от тях ще остане за нас

осенената свише омая.