ТРАКИЙСКА МОНА ЛИЗА                             

От Шипка Казанлък се вижда –  там

Във гробница тракийска фреска има

със образ на жена. И аз не знам

Такава красота неповторима.

Глава склонена и печал без звук

в очите тъмни…Сякаш среща чака.

Над двайсет века са събрани тук –

самата вечност ме обгръща в мрака.

Не Леонардо ваял е с ръка –

сам Бог стените е докоснал с четка.

И оживял е камъкът така –

чрез образа на тая древна фреска.

Какъв живот е тук обезсмъртен

на тоз портрет, от който съм омаян?

Царица?…Жрица?…По-добре за мен

е тази тайна да не се узнае.

И погледът си не откъсвам аз

от тоя поглед, който ме прониза.

И назовах я мълком, и на глас:

Тракийска Мона Лиза.