*  *  *

Догаря лятото, догаря

сред дим разкошен

като последната цигара

в дълбоки нощи.

До тука пушенето беше...

Но кой да чуе?

В прозореца нахлува есен

на цветни струи.

От днес нататък вдъхвам нея

полузамаян.

Гори златистата алея

в пожар потаен.

Високото небе ми праща

сълза янтарна...

За щастието се заплаща.

За мен е даром!