ПЪРВИЯТ СНЯГ

Щастие невероятно!

През нощта е паднал сняг!

И в душата ти внезапно

еква с детска сила смях.

В двора бял килим е метнат,

на върбата – бял воал.

Неусетно става светла

вчерашната ти печал.

Като палави снежинки

гонят се навън деца.

Ни умора, ни настинки

плашат техните сърца.

И след малко пред вратата

се изправя странен гост:

взел е от дома метлата,

има морков вместо нос.

Колко на човек му трябва,

ако е добър и благ?! 

И на малко той се радва,

в случая – на първи сняг!