С летен спомен отмина септември,
ето – рижият месец го сменя:
пишем есенни тихи сонети,
избледнява на лятото тена.
Есента е художник прекрасен,
а гората – картина, не гледка.
Ако с всичко това си съгласен,
забрави за палитра и четка!
Тъй красива е всяка раздяла!
И трогателна – всяка надежда!
Капят ден подир ден в календара.
Колко още съдбата отрежда?
Есента разпилява безгрижно
чисто злато и мед по земята…
През октомври най-ясно се вижда,
че делим участта на листата.