*  *  *

Потъмнялото езеро сбра

на небето студено тъгата.

Измореният вятър поспря

да опява смъртта на листата.

А те падат подобно звезди,

за да има земята украса.

Като тях ти накрая бъди:

остави не горчилка, а празник!