ОБЛАЦИТЕ

Разпилели по път

пух на бели валма,

над Балкана летят

от незнайна земя.

Там, в далечната шир,

вече зима е, студ

и след своя пастир

те отиват на юг,

дето Бог е разсял

благодат със замах.

Капка светла печал

ще изпратя по тях.

Края, в слънце облян,

бих подирил и аз,

но душата е там,

дето вече е мраз.