НОСТАЛГИЧНО

На Балканите – векувай!

Казват, тук е земен рай.

Но сърцето ми тъгува,

изнемогнало докрай.

Нито слънцето ме радва,

ни с морето се теша.

Само сянката допада

на пламтящата душа.

До сълза изпит – потокът,

черни клади – планини.

Но от тях и без бинокъл

виждаш мили далнини!

В тъжната си одисея

бих поел натам пеша...

За Полесие копнее

обгорената душа!