* * *

В Епир, до облаците горе,

Могъщ, Като божествен знак –

Вековат дъб расте в простора

Да стигне облаците чак.

Над цялата гора – владетел.

Връстник дори на бога Зевс.

Съединил пръстта с небето…

Шума му чувам за и днес.

По тоя полъх на листата

Гадали мъдрите жреци –

За линията на съдбата,

За скръб и лаврови венци.

Познавам този дъб от стари

Легенди дето тук шумят –

Че прах от поход и пожари

По нашите души личат.

Епир не бил така далече.

Зевс бил побратим на Перуна.

И в гуслите славянски, вечер

Звучи и нежна гръцка струна…