БЪЛГАРСКА ЕСЕН

Планинските склонове – рижи лисици.

Вървя очарован, а с мен – есента.

В нозете ми шушнат листата златисти…

От век не бях чувал как шушнат листа!

Ти, българска есен, по-силна от вино!

Прелива от обич душата ми пак.

Пред погледа греят просторите сини,

блестят върховете с корони от сняг.

Къде ще откриеш по-приказна гледка?

По тези места се е скитал Орфей.

Тук стихове дивни диктува небето.

Записвай ги само, записвай и пей!

Поетите първи тук с Бога са равни

и техните песни се пеят с любов.

Народът със тях побеждавал тирани

и с тях ще пребъде во веки веков!

Поезия, есен, свободни простори –

в понятия прости аз чудо открих!

Когато за щастие някой говори,

отвръщам, прочитайки горния стих.