БАЛКАНСКА НОЩ

Звезден разсип в балканската нощ.

Богове са играли в тъмата.

Призовала мечтите, в разкош

върховете потапя луната.

Над света – планини и звезди.

Към дома си пътуват душите.

И нощта лее стих подир стих,

а си мислим, че ние ги пишем.

Тя небето безкрайно краси

с редовете на вечна поема.

А Луната разпуска коси –

сякаш подпис на автор неземен.